пътепис от Илия Бежански
Пушеци, голями тирове, багери, бмвета, черни мерцедеси, безброй напъващи коли отвсякаде се опитват да се качат една върху друга в единственото платно на околовръстното. Внезапно един голям черен Мерцедес излетява от някъде и с убйствена скорост се отправя срещу насрещното движение за да изпревари измъчените и без това шофьори и да покаже своето превъзходство на замогнал се бизнесмен. Непоносимо горещо е, тежък отровен пушек е легнал над горещия асфалт и прониква в носа и гърдите, а главата е замаяна от ускорения пулс и тази нечовешка гледка. Глобалното затопляне е в силата си!
Аз сам се озовал в средата на тази сцена и не смея да погледна встрани, където прозорците на моята кола са затулени от гигантските гуми на тировете. Колите пълзят съвсем бавно и всяка минута е вечност. Аз и съпругата ми потегляме от София за да видиме красотите на България. Тя се опитва да отвлече нашето внимание от тази потискаща ситуация като търси музика, но подлудяващите чалги намират своя път от ефира в малкото пространство на колата. Внезапно на предния прозорец се появява лицето на едно циганче и то започва усилено да бърше. Едно от многото шарещи между колите циганета за да изкарат някой лев. Най сетне успяваме да се измъкнеме от тази инфарктна зона и тръгваме бавно в една колона. От лявата страна на пътя премазаните останки на улично куче се разлагат вонящо, а от дясната страна неукрепените изкопи за новото пътно разширение се извисяват застрашително и безотговорно. Продължаваме по околовръстното и изведнъж в ниските храсталаци се появявят млади момичета, показали своите прелести за да привлекат загорялите шофьори на камионите, сигурно не са чували за спин.
Наближаваме магистрала Хемус, където ще трябва да се включиме в посока за Варна и Свищов. Поемам дълбоко въздух и натискам газта, най-сетне мисля си ще полетя свободно, но изведнъж отстрани на пътя се появи млад полицай и ми даде знак да спра, направил съм нарушение.След 5 минутен разпит и с 50 лева по малко в джоба вече бяхме на път. От двете страни на магистралата са се опънали успокояващи пейзажи от безбрежна зеленина и преливащи се хълмове. Веднага забравихме за напрежението и настроението ни се вдигна. Блаженство! Но в този момент пробляскващи светлини се отразиха в огледалцето на мойта кола и аз погледнах в него с недоумение. Точно на задната част на моята кола се беше залепил един голям нов лъскав джип, светкаше и напираше нетърпеливо всякаш искаше да ме изхвърли от платното за да мине. Веднага се преместих вдясно, а той се изравни с мене и обърна дебелия си врат в моята посока и заканително поклати глава. След този случай аз реших че ако искам да се наслаждавам на красива България аз най-скромно трябва да изтегля мойта невнушителна джипка извън платната на летящите самоубийци.
В далечината се появиха заоблените хълмове на Стара Планина и скоро навлязохме в модерен тунел, с добро техническо изпълнение и осветление. Излизаме и пред очите ни отново се появява омайващия пейзаж на планината. Наближаваме масивен мост прострял бетонната си снага над живописно дефиле потънало в свежа растителност.Изведнъж без предупреждение мистична мъгла се спусна и ни обгърна в млечния си плащ. Но всичко се разчисти бързо както се и появи и отново пред нас светнаха окъпаните била на планината.Магистралата свърши и поехме по красив тесен път виещ се между селища и градчета. Не след дълго пред нас се разгърна безкрайната и плодородна Дунавска Равнина. Докъдето взора стига богати черноземи се разтилаха и по някакава причина събуждаха диво желание да си вкуся от тази плодородна почва.
След около три часа пристигаме в Свищов и навлизаме в улиците на това оживено университетско градче с интересна история. Това е първия град освободен от турско робство и където руски и румънски войски са прeминали Дунава. Тук е също и родното място на Алеко Константинов, сега къщата му е превърната в интересен музей. До него е и къщата на първия финансов министър на България след Освобождението.
Наближаваме Калето, където се намира и хотела в който ще спим. Отвънка изглежда добре и даже има изглед към Дунава. Влизаме и едно хубаво усмихнато момиче ни посреща на рецепсията. Дотука всичко изглежа прекрасно. Качваме се по стълбите към стаите, които на пръв поглед са прилични. Разтоварваме багажа и решавам да полегна за няколко минути. Тъкмо съм се отпуснал и страхотни удари на чук долитат от долните етажи и мощна бор машина задълбава в бетонната плоча. Правят ремонт хората и не се шегуват. Ех, викам си довечера ще си почивам, а сега ще разгледаме градчето. Влизам в банята с кърпа в ръката и посягам да я закача, но гладките стени ме гледат с насмешка“закачалки в къщи, птиятельо“ Закачам я на бравата и влизам под душа и скачам попарен, няма студена вода само гореща. Забърсвам се набързо и се обличаме за да слеземе в ресторанта на хотела да хапнеме.Терасата на песторанта има прекрасен изглед към Дунав. Реката е доста пресъхнала и ивица пясък се е опънала в средата по дължината на нейното корито.
(следва)
